Облекло в Осенец

loading...

Досегашните етнографски изследвания показват, че по състав облеклото на капанското население в това число и на осенчани спадат към широко разпространени в страната мъжки и женски носии. Женската капанска носия е съставена от риза и две престилки, представлява регионална разновидност на срещаното в цялата Дунавска равнина женско двупрестилчено облекло. В етнографската литература мъжкото капанско облекло се определя като облекло от чернодрешен тип въз основа на тъмния цвят на връхните мъжки дрехи. На фона на това облекло се очертават определящите го местни особености.

Женско облекло

В състава на капанското женско облекло влизат дрехи, които са задължителни за носене от жените във всички възрасти и случаи. Те образуват неговата основа, без която носията не може да съществува. Такива части са ризата, пещималът, престилката и поясът. Освен тях при промяна на възрастта или семейното положение на жената, както и при различни сезони и битови потребности в капанската носия се включват редица допълнителни части. С тях съставът и става значително по-богат и разнообразен.

Риза
Ризата към капанската женска носия (позната само с това название) е от определения в етнографската литература “туникообразен” тип. Отличителна особеност на тази риза е кройката, която се отразява и върху украсата и, а оттам и върху облика на целия костюм. Туникообразната риза пада права по тялото, а украсата и се състои от шевични ивици, обточващи пазвения отвор, ръбовете на полата и ръкавите. По-строга е и с кроиката и украсата си придава линеина очертаност на капанската носия.

Капанската риза се състои от цял, неизкроен домашен плат, които, прегънат на две и преметнат през раменете, образува боевете "предницата" и "гърба". В средата на прегъвката има угърли "отвор за главата" с дълбоко цепната пазва. Боевете са разширени от двете страни с "клинуве" - трапецовидни парчета, които започват от подмишниците и са скачени за ръкавите посредством квадратни снадки – "ълтици". Ръкавите са широки и прави, съшити от платно и половина и с дължината си покриват китките на ръцете. Голямата им дължина се определя от специфичния капански начин за носене на ризата, при който след обличане ръкавите се закачат при лактите със специално тъкани за целта пъстри вълнени коланчета с кукички и се повдигат към раменете. По този начин ръкавите се изтеглят встрани и нагоре и ръбовете им стърчат при китките.

С прекомерно голяма дължина се отличава и полата, която, пусната свободно, се влачи по земята. Затова ризата се носи стегата в кръста с конопена връв, от която се издърпва дълбока, падаща под корема пазва.

Големият обем на ризата се подчертава и от дебелото и кораво домашно платно, от което е ушита. До края на 19 век то е пъртено, тъкано от повесма коноп. С разпространението на памука, което става около това време, капанки започват да тъкат мелезени платна с конопена основа и памучен вътък. От началото на 20 век те вече носят ризи, тъкани изцяло от памук.

Женската капанска риза заема основно положение в носията и има определящо значение за нейния външен облик. Тя е дреха, която от раждането буквално не се сваля от гърба. С риза (понякога опасана само с престилка) жената работи на полето, кичи се в празник и я използва вместо нощница при спане.

Ризата поставя акцент на груповата специфика в носията. Не случайно едно от най-разпространените обяснения за произхода и съдържанието на името капанци, залегнало в съзнанието на местното население, се свързва с вида на шевицата по женската риза. Осенчани сочат капанската риза като един от основните разграничителни белези между капанската и другите носии. Тя се схваща от него като символ за груповата му принадлежност – "на тез дет носим риза капанска ни думат капанци". Именно за това на тази шевица се отделя особено внимание. Тя се изпълнява в три основни бода – бодовито, сусмено и куманско, или куманци. По-ограничено приложение има т.нар. гърчен бод, при който конецът се навива около иглата и след нейното измъкване се получава бримка.

Първите три бода се изпълняват с домашни копринени, ленени и вълнени конци (в по-ново време започва употребата и на памучните), докато гърченият бод се прави само с вълнени конци. Бодовитият е прав бод, който се шие зад игла и служи за очертаване контурите на орнаменталните фигури. Тези фигури се изпълняват плътно със сусмения бод, който се шие така, че след завършване на шевицата запълнената с конци опакова страна става лице. За пълнеж служи и куманският бод, който се шие на кръсчета и се прилага най-често при шевиците на огърлието и пазвата. Като по-специфични за осенчани се очертават сусменият и куманският бод, докато бодовитият и гърченият имат по-ограничено приложение.

По художествен стил орнаментиката на капанските шевици се предържа главно към геометричните фигури, като само в определени мотиви позволява включването и на фигури от растителен или животински произход. С верижни геометрични композиции от ромбове, квадрати и други фигури са изпълнени шевичните ивици по огърлието и пазвата. Те оформят триъгълен завършък на пазвения отвор – грамотар, или грамтар, на който има пробита чиста сребърна пара и синьо мънисто, зашити с червен конец. Тяхното предназначение според осенчани е "да пазят от уруки".

Геометрични най-често са и шевичните мотиви около ръбовете, на ръкавите, които образуват широк орнаментален пояс. Най-типичен между тях е и ньй-стариния мотив, наречен черното капане, по който идва названието и на ризата капанка, а от там и нарицателното име капанци. Той представлява широк орнаментален бордюр, изпълнен плътно с черни вълнени конци, всред които светлеят бели, шахматно наредени клетки или капки. Ако се съди по названието, би могло да се предположи, че много от геометричните фигури представляват стилизирани предмети на бита. Такива най-вероятно са шевичните мотиви "урките", "угрйпките", "куките", "въртелките", "кратуиките", "бърдуците" и пр.

Растителните мотиви се развиват върху полетата на пазвата, на гърба, на ръкавите и клиновете на полата. В по-редки случаи, и то при ризи, шити в по-ново време, се срещат и мотивите трендафили, дренки, черешки, смокини, репички и други, разположени в ивиците над ръба на полата. Пояс от дребни стилизирани плетеници с цветя — трендафили и детелини — очертава дълбоката правоъгълна платка на гърба. Най-голямото си развитие растителният орнамент достига в мотива сусмите, третиран свободно, без ограничението, което поставя линеарната композиция. Той представлява разцъфнал клон с два или три цвята, разположени на различни равнища. Този мотив е сравнително едър и заема пространството от китките до над лактите върху ръкавите и значителна част от страничните клинове на полата. Растителни са и орнаментите бъзъре с вид на трилистно стръкче, което израства от ъглите на огьрлието. Всички растителни мотиви, за изпълнението на които се подбират конци в най-свежи цветове, се срешат предимно по празничните ризи на младите жени. Самото им наличке върху ризата говори за нейния празничен характер.

Най-старинни и с устойчиво място в шевицата са мотивите с животински изображения. Когато са включени в шевичната ивица над ръба на полата или ръкавите, те представляват редици от дребни стилизирани животински фигурки, наричани кривите или черните глави, кокошките, натварините куне, въсепиците, у лешчитата, смокувете, бубените глави, юрдечкините глави, жеръвите, пауните и др.

Освен тях но ризата се срещат и две самостоятелни животински фигури, поставени поединично от двете страни над гърдите, симетрично на пазвения разрез, с който образуват кръстообразна пазва. Те представляват особен интерес за етнографската наука. Това са стилизирани фигури на петле, които се срещат в няколко варианта: трите светици петле, представено в профил и крачещо с разперена като на пауните трикрила опашка; булките петле, изобразено анфас с вдигнати за полет криле, и кръстоватото петле, дадено в момента на изхвръкване.

Какъв е смисълът на